Стивън Хокинг: Помнете, че трябва да гледате нагоре към звездите, а не в краката си
Професор Стивън Уилям Хокинг е британски астрофизик, създател на книги и публикации за новите открития и хрумвания за Вселената и нейното възникване, в това число и на известната „ Кратка история на времето “ (A Brief History of Time, 1988), която му печели интернационална популярност.
До 2009 година е Лукасов професор (длъжност в Кеймбриджкия университет, основана през 1663 от Хенри Лукас) по математика (пост, заеман в миналото от Исак Нютон). Занимава се главно с космология и квантова механика, прочут е и като популяризатор на науката. Въпреки тежкото си заболяване – амиотрофична латерална склероза (АЛС) – Хокинг не престава да се труди в региона на науката, показвайки, че физическото увреждане не прави никого по-малко кадърен да твори.
Роден е на 8 януари 1942 година (300 години след гибелта на Галилео Галилей) в Оксфорд, Англия. Къщата на родителите му се намирала в северен Лондон, само че по време на Втората международна война Оксфорд е по-безопасно място за живеене. Когато е на 11 години, родителите му се реалокират в Сейнт Олбанс, Хартфордшър. През 1959 година е признат в Оксфордския университет, където не е допустимо да учи математика, по тази причина записва физика, макар желанието на татко му да учи медицина. През 1963, до момента в който учи магистратура в Кеймбридж, Хокинг бива диагностициран с амиотрофична латерална склероза. През март 1966 получава своята докторска степен по приложна математика и теоретична физика.
Той е един от най-младите членове на Английското Кралско общество (1971), Командор на ордена на Британската империя(1982) и на други английски кралски оценки и награди за научноизследователска активност. Въпреки че Хокинг е безбожник, той е член на Папската академия на науките, която е под директната отбрана на папата.
Стивън Хокинг написа в съавторство с щерка си Люси Хокинг три детски романа: „ Тайният ключ на Джордж за Вселената “ и две нейни продължения. Целта на създателя е приключенията на Джордж да бъдат показани по наличен и занимателен метод за младите читатели, които да надникнат в тайните на физиката, времето и вселената. Той е единственият воин в „ Стар Трек: Следващото потомство “, който играе самичък себе си. Има и епизодични участия в сериалите „ Космо и Уанда “, „ Теория за Големия гърмеж “, „ Дилбърт “, „ Семейство Симпсън “, „ Футурама “.
Главните ползи на Хокинг са свързани в космологията, квантовата механика и теорията на струните. През 1971 дружно със сър Роджър Пенроуз дават математическо доказателство, подкрепящо теорията на Големия гърмеж: те демонстрират, че в случай че теорията на относителността е вярна, то тогава би трябвало да съществува една сингулярна точка във Вселенското пространство-време. Хокинг също по този начин допуска, че незабавно след Големия гърмеж са се образували първоначални черни дупки, които са се изпарили съвсем мигновено. По-късно той демонстрира, че в случай че пренебрегнем резултатите на квантовата механика, то хоризонтът на събитията на черна дупка може единствено да се усилва, само че не и да понижава. Изчислява оптималното количество сила, което две черни дупки могат да отделят при конфликта си, както и че една черна дупка не може да се раздели на две по-малки.
През 1974, той потвърждава, че черните дупки в действителност не са безусловно черни, а излъчват сила под формата на обикновени частици, до момента в който изчерпят силата си и избухнат. Това събитие е известно като излъчване на Хокинг, и е първото събитие, за чието изложение се комбинират законите на гравитацията (общата относителност), квантовата механика и термодинамиката. През 1981 той изрича догатката, че макар че Вселената няма граница, тя има краен размер в пространство-времето, математическо доказателство, за което е обещано през 1983. С други думи, съгласно него Вселената е „ последна “, само че „ неограничена “, по този начин както е последна и неограничена земната повърхнина. За да си представим това във космополитен мащаб, с изключение на познатите ни три пространствени измерения са нужни две спомагателни.
Аз съм архетип на извадения отвън строя талант, или с цел да звучи политически правилно, на физиологично провокирания талант. Най-малкото съм изправен пред физиологично предизвикателство. Дали съм талант предстои на подозрение. …Айнщайн е бъркал, като е казвал, че: " Бог не играе на зарове ". Наличието на черни дупки допуска, че Бог освен си играе на зарове, само че от време на време ни обърква, като ги хвърля там, където не можем да ги забележим. …Ако Вселената има начало, бихме могли да предположим, че има и основател. Но в случай че Вселената е изцяло независима, в случай че няма граници и ръбове, то не би трябвало да има нито начало, нито край, а просто да съществува. Къде е мястото в този случай на основателя? Винаги ме изненадва, какъв брой незаинтересовани сме ние през днешния ден за такива неща, като физиката, пространството, Вселената и философията на съществуването ни, нашата цел, нашата последна дестинация. Този свят там, на открито, е изцяло вманиачен. Бъдете любопитни! Всички доказателства сочат, че Бог е в действителност неприкрит комарджия, а Вселената е огромно казино, където се хвърлят зарове и колелата на рулетка се завъртат по всевъзможен мотив. Възможно е примитивният живот [във Вселената] да се среща доста постоянно, до момента в който интелигентният – прекомерно рядко. Някои биха споделили, че в действителност му следва да се появи и на Земята. Въпреки че не мога да се движа и приказвам без помощта на компютър, мозъкът ми е изцяло свободен. Дори и да има единствено една допустима единна доктрина, тя е просто набор от правила и уравнения. Кое е това, което диша огън в уравнения и основава Вселената, която те разказват? Едва ли съм срещал математик, който да е в положение да разсъждава. Едно от главните правила във Вселената е, че нищо не е напълно. Съвършенство просто не съществува. Без несъвършенство не бихме съществували нито вие, нито аз. Животът би бил драматичен, в случай че не беше занимателен. Да се задържи вниманието ни върху земните проблеми значи да се ограничи човешкият дух. За мен мозъкът е просто компютър, който стопира да работи, когато частите му се повредят. Няма парадайс или оттатъшен живот за развалените компютри – това е приказка за хора, които се опасяват от тъмното. Забелязал съм, че даже хората, които настояват, че всичко е предопределено и ние нищо не можем да създадем, с цел да го променим, даже и те се оглеждат, преди да пресекат улицата. Идеята за десетте измерения може да звучи вълнуващо, само че те ще доведат до действителни проблеми, в случай че сте не запомнили къде сте паркирали колата си. Има учредения за внимателен оптимизъм, че ние към този момент може би сме покрай края на търсенето на главните закони на природата. Има смисъл единствено в случай че не се отказвате. Интелигентността е способността да се адаптираш към измененията. Картината, която имахме за Космоса, се е трансформирала доста през последните 40 години и аз съм благополучен, че съм съдействал най-малко малко за това. Когато упованията са сведени до нула, човек в действителност прави оценка всичко, което има. Когато се попита: " Какво е правил Бог, преди да сътвори Вселената? " св. Августин не ни дава отговор: " Подготвял е пъкъла за тези, които задават сходни въпроси. " Вместо това споделя, че времето е характерност на Вселената, която Господ е основал, и то не е съществувало преди зараждането на тази Вселена. Мислех, че информацията се унищожава в черните дупки. Това е най-голямата ми неточност, или най-малко най-голямата ми научна неточност. Мисля, че компютърните вируси би трябвало да се броят като форма на живот. Мисля, че те ни споделят нещо за човешката природа: че единствената форма на живот, която сме основали до момента, е напълно разрушителна. Ние създадохме живот по собствен личен облик и сходство. Моето мнение е, че всички ние – освен теоретичните физици – желаеме да знаем от кое място сме пристигнали. — в изявление за немското сп. " Шпигел " през 1988 година след излизането на бестселъра му " Кратка история на времето ". Моята цел е елементарна. Това е цялостното схващане на Вселената, за какво е таква, каквато е, и за какво изобщо съществува. Най-големият зложелател за знанието не е незнанието, а илюзията за познание. Напълно редно е да се вършат неточности. Нищо не е напълно, тъй като в случай че съществуваше съвършенство, не бихме съществували ние. Не е ясно дали интелигентността има някаква стойност за оцеляването в дълготраен проект. Не мисля, че човечеството би оживяло идващите хиляда години, в случай че не засели космоса. Ние сме единствено една напреднала порода маймуни на една дребна планета към една доста елементарна звезда. Но ние можем да разберем Вселената. И това ни прави доста специфични.. Някой ми сподели, че всяко уравнение, което съм присъединил в книгата, ще понижи на половина продажбите. Помнете, че би трябвало да гледате нагоре към звездите, а не в краката си. Опитвайте се да намерите смисъл в това, което виждате, и се интересувайте от аргументите, заради което Вселената съществува. Простотата е въпрос на усет. Първо, помни, че би трябвало да гледаш нагоре към звездите, а не надолу в краката си. Второ, в никакъв случай не се отхвърляй да работиш. Работата ти дава смисъл и цел, тъй като без нея животът е празен. Трето, в случай че имаш задоволително шанс да намериш любовта – помни, че я има, и не я отхвърляй. Сигурен съм, че най-простото пояснение е, че няма Бог. Никой не е основал Вселената и никой не направлява нашите ориси. Това ме води до дълбокото разбиране, че евентуално няма небе и няма оттатъшен живот. Ние имаме единствено този живот да оценим великия план на Вселената, за което аз съм извънредно признателен. Старият абсурд: Може ли Бог да направи един камък толкоз тежък, че и самият той да не може да го вдигне? Съществува фундаментална разлика сред религията, учредена на престижа, и науката, положена върху наблюдението и разсъдъка. Науката ще победи, тъй като прави работа. Тихите хора имат най-гръмки мозъци. Това, което съм направил, е да покажа метода, по който Вселената е почнала да се оформя – съгласно законите на науката. В подобен случай не е належащо да се обръщаме към Бога, с цел да установим по какъв начин е почнала Вселената. Това не потвърждава, че няма Бог, а единствено че Бог не е нужен. Трябва единствено да се вгледаме в себе си, с цел да забележим какъв брой образован живот може да се развие в нещо, което не бихме желали да срещаме. Учените са склонни да рискуват теориите, на които се възхищават. Фактът, че ние хората, оскъдни скупчвания от най-елементарните частици в природата, можем да се доближим толкоз покрай разбирането за законите, които ръководят нас и нашата Вселена, е същински успех. Хората, които се хвалят със своя коефициент на просветеност, са неудачници. Цялата история на науката е последователното осъзнаване, че събитията не се случват по случаен метод, а отразяват избран основополагащ ред, който може би е – или може би не е – резултат на божествено ентусиазъм. Човек е постоянно надалеч от разрешаването на казуса, до момента в който не откри отговора. Човек не може в действителност да спори с математическа теорема. Човешкият глас е доста значим. Когато приказваш неразбираемо, хората се отнасят към теб като към умствено изостанал. Човешкият потенциал за виновност е подобен, че хората постоянно могат да намерят способи да се упрекват.
